Неуспехът – това е просто възможност да започнеш отначало, но вече по-мъдро
Хенри Форд
Здравей,
И добре дошъл в тази история <3
Какво е неуспех? А какво е успехът и как можем да сме успешни в живота?
Вярвам, че няма един отговор, който може да даде точната дефиниция на тези въпроси. За всеки успехът има различни измерения.
Но тук ще споделя моето усещане, опит и вярване.
Когато дойде времето на нашия съзнателен живот, когато вече сме себеосъзнати личности (за всеки може би е различен този момент. За мен беше момента, в който излязох от вкъщи и се преместих в Търново за следването си) и започваме да вървим по пътя, който смятаме, че ще ни донесе най-общо казано успех, често възприемаме това, което обикновено наблюдаваме около себе си и е социално признато като постижение.
И така започваме да работим конкретна работа, да се стремим към конкретна позиция, доходи, цялостен стандарт на живот.
Тогава никой не ни казва, че това е чудесно и нормално за време-пространството и системата, в която живеем, но има и нещо повече. Много повече.
Когато завърших университета (маркетинг) започнах да търся работа в сферата, докато всъщност нямах никаква представа какво наистина искам да правя. Как искам да прекарвам дните си?
И тогава през далечната 2011 година, при мен дойде една мисъл, която и до днес смятам за животоспасяваща. И всеки път, когато съм забравяла за това, което наистина иска душата ми да правя в този живот, съм се отклонявала драстично от пътя си и ми е носило само беди и дори саморазрушение.
Тази мисъл беше, че от малка обичам да пиша. И това трябва да правя буквално всеки ден.
Сигурно всеки има нещо, което му е доставяло огромно удоволствие да прави, не само като малък, нещо като хоби, което ти носи най-вече радост и те пренася в друг свят. Вярвам, че за всеки, независимо от възрастта, съществува нещо, което докато прави, го кара да лети.
Само че как ще живея с писане и ала-бала? Знаете “крилатата” улична сентенция – “Всичко много хубаво, но трябва и да се яде” 🙂 Даа, точно така разсъждава разума, който до някое време от живота ни има много слаба или почти никаква връзка с душата.
Тогава, въпреки съмненията, че има шанс да се реализирам в нещо наистина смислено, нещо не ми даде да се откажа от тази идея.
И няколко месеца по-късно, като на шега, започнах работа в една регионална великотърновска телевизия. И така се гмурнах в дълбокото и пътя, който ме очакваше в бъдеще. /Повече за това разказвам в рубриката Дневникът/
Разбира се, че това не беше “работата на живота ми”, но това, че исках много нещо и то се случи в отговор на най-съкровеното ми желание тогава, когато нямаше никакви изгледи да съществува нещо подходящо, свързано с тази мечта, нито посока, в която да тръгна, а се отвориха врати и възможности, които преди това не виждах… ми показа нещо много важно, което и до днес не съм забравила – че когато последваш сърцето си, дори тогава, когато разума крещи, че няма смисъл, не е логично и никога няма да стане, чудесата се случват.
Последваха много моменти на лутане, грешки, губене на вяра, центрофуга от промени, емоции и какво ли още не… Но след всеки път, в който виждах колко далеч съм стигнала в заблудата, че “успявам”, виждах и колко много неща научавах, осъзнавах и опознавах себе си, разбирах все повече неща не само за външния, а и за вътрешния си свят и колко много и силно са свързани те.
Какво е успехът за мен?
Преди време бих изредила пред себе си всичко, което съм постигнала – дипломи, професионален опит, семейството, бизнесът, йогата, английския, награди, приятели и всичко, което смятах, че определя мястото ми и е ценно за мен. А сега… след всичко, което преживях до сега, никога не бих си помислила това.
Сега успехът за мен е едно много дълбоко лично и многопластово усещане, изживяване, което не идва от нищо, което правя. Защото с времето разбрах, че каквото и да правя, колкото и голямо и стойностно да е, няма да ми донесе онова, което липсва на душата ми. Сега всеки ден се събуждам с едно приятно вълнение и повечето сутрини първата ми мисъл е колко съм благодарна за това събуждане. Не от съня през нощта. А от съня наяве. За това, че чувам себе си, че си позволих свободата да бъда себе си. Да не се старая да се вместя в мои и чужди очаквания, виждания, стереотипи. Че си позволих свободата да не се страхувам. От грешки, уроци, несъвършенство, изгубване, хаос. Защото колкото и изгубен да си, нищо не може да разруши и отнеме силата ти. И го вярвам не само за себе си, а за всеки човек. Че носи силата да бъде по-голям от всяка трудност, пречка, изпитание, провал. От всичко, което му се налага, го определя, го дърпа назад или го кара да потиска истинското в себе си. Докосването до тази сила наистина е невероятно. И наистина прави чудеса.
И сега всичко, което правя насищам с любов, виждам магия и вдъхновение в дори рутинните си дейности, наслаждавам се, чувствам се удовлетворена, на мястото си, себе си. И това, че с присъствието си нося щастие и на хората около мен мога да кажа, че е най-голямото ми постижение.
И няколко думи от сърцето ми за сравнението и конкуренцията. Може да има хора, които са много по – по-богати, по – успели и т.н., и такива, които наистина правят големи неща и променят света, хора, които реализират потенциала и специалното в себе си. Но нещо, което никой никога не трябва да забравя е, че носи уникална душа и ако наистина иска да даде нещо ценно на света, не сравняването и следването на чужди модели е пътя, а прокарването на собствен път, откриването на онази специална част, която носи в себе си и свободата да изрази и отдаде на света този безценен диамант.
И тогава се превръщаш в лидер в собствения си живот.
И за това всеки неуспех е скритата златна възможност да се събудим, да видим всеки страх в очите, да го надмогнем и просто да продължим напред начисто, с нови сили и знанието, че можем да го направим.
Така че моето послание днес към всеки, който е минавал през редица неуспехи, всеки, който смята, че е сгрешил някъде, че не е успял някъде, и може би вече не вярва, че има изход или пък тлее една малка искра, че може да открие пътя нагоре, е – няма нищо невъзможно. Всичко е възможно, когато човек е свръзан с онази част от него, която е много по-голяма от всичко външно и преходно, тя е невидима, но е много осезаема. Наричам я любов. Не просто човешка. Космическа, способна наистина на всичко.
И това е, което ти пожелавам <3
Обичам те,
Стояна