Стояна

Името ми е Стояна Кирова и историята ми започва от едно малко градче близо до Дунавската равнина – Бяла. Там, където свободата е единственото, което виждаш, бягаш на воля, цял ден играеш с малките си приятели по дърветата, всеки те познава и се прибираш късно вечер, чак когато вече си изморен и гладен. И винаги ще има само една дума за това място и тези спомени – най-хубавото място на света – у дома. 

От малка обичам да записвам мислите си. Още на 9 започнах да водя моя първи дневник. Имаше много неща, които не разбирах в живота, търсех смисъла, задавах си въпроси като: От къде идвам? Коя съм и по-точно какво точно е човек? Къде отивам? И най-вече – Защо съм тук? 

На 13 прочетох “Птиците умират сами” и до днес това е една от любимите ми книги. Ако не знаех, че в живота има и друго, можех да го прекарам сгушена до библиотеката вкъщи, потънала в света на някоя разтърсваща книга. 

По-късно забравих колко много обичах това. Да пиша. Но както често се случва в живота, когато най-малко очакваш, се събуждаш за истините, които те завърщат на твоя път. И към теб самия. 


Началото

Думите, историите, миризмата на прясна хартия и мастило, усещането, че нещо в теб се е променило завинаги, макар само след една прочетена книга, дългите разходки из въображението ми и необятния ми вътрешен свят - това съм аз. Или поне една много голяма част от мен. И ето ме тук.
Може би ще попиташ къде съм сега и какъв е моят ден - на пръв поглед е просто един обикновен ден (и някои наистина са такива, защото просто е така). Но за мен е важно да виждам, възможно най-много, необикновеното, магията, искрата, в, на пръв поглед, обикновени неща. Като пълната къща на Бяла, сутрешната чаша кафе, вечерите с най-добрата ми приятелка, пакетчето бадеми от приятеля ми (защото обожавам бадеми и те винаги са като специален подарък) и усмивките на непознатите в магазина или в кафето или на улицата… Ако сега ме попиташ какво е животът, бих отговорила - животът е магия. За всеки - негова собствена, уникална. Разкажи ми каква е твоята?

Моята Вселена е твоя и
твоята е моя

И така сигнах до тук. До теб. До тази наша среща. Една среща може да промени цял един живот. Вярваш ли? А може би ти се е случвало… Една среща, един миг, а цяла нова Вселена. И това е, което се случва точно в този миг. Ти и аз се срещнахме и вече нищо няма да бъде същото. Вече всичко е различно. Защото ти се докосна до моята Вселена, а аз до твоята. И това е магията на живота. Защото няма случайни срещи. Всяка среща е като дар или проклятие, но ти можеш да избереш да приемеш дара или да станеш по-силен от проклятието и от пепелта да разцъфнеш като величествен божествен феникс. И ако ме попиташ, от какво зависи, бих отговорила - изборът винаги е в твои ръце.

Една мечта

Когато осъзнах, че искам да продължа да пиша, тъкмо бях завършила университета (ВТУ, Маркетинг и прегръщам всеки от моите невероятни колеги, който ще прочете това сега). Мислех си, какво може да се прави с писане? Тогава се завъртя колелото, както винаги се случва, когато вътрешно е взето решение, и започнах работа като репортер в една местна великотърновска телевизия. След това и в радио, докато един ден не се роди една идея, една мечта, която заедно с брат ми Димитър сбъдваме и до днес. Това е нашата кетъринг компания, която нарекохме The Catering. Намираме се във Варна за сега и ако ме попиташ дали може да се прави бизнес в България, бих ти казала - да, но не е лесно. Трудно е. Но сладостта от преминатите изпитания в името на една мечта е неизмерима. Да, ние решихме да останем в България, защото вярваме и знаем, че това е нашето място. Някога сме го избрали и тук са сърцата ни.

Още една мечта

Сега предстои да ти разкажа много истории. Неразказани истории. Някои забавни, други разтърсващи, дълбоки, трети пикантни, четвърти сладки, пети полезни, шести вкусни… – защото всеки ден е различен, неповторим и ти и аз всеки ден сме нови, различни, неповторими. Понякога имаме нужда от нещо, което ни отпуска, друг път от нещо, което ни насочва, от нещо, което ни подкрепя, и онези моменти, в които имаш нужда от промяна. Дори когато не знаеш точно каква, но знаеш, че тя трябва да настъпи. Ти си тук, в още една мечта за още един неповторим ден, за още една истинска история, която променя животи, за още един миг, в който целият ти свят може да бъде събуден от една искра – копнежът за повече смисъл, повече сродни души и повече вселени в едно. 

Слънце на мрака

И ако ме попиташ какъв е смисъла, бих отговорила – ти и аз сме като Слънце – колкото повече светим, толкова повече целият свят сияе. Това е нашата тайна, явна магия. Ако някога или сега се скиташ из мрака, извикай слънцето в теб и сивият ден, ще стане ярък като утро през май…

Твоя,
Стояна

моята история