Юли, 2007
Мило Дневниче,
Късно е и не мога да заспя. Намирам се в квартирата на брат ми на улица “Зеленка” в Търново. Той не е тук, на бригада в Щатите. Аз също някога ще отида, това е една от мечтите ми. Но сега първо да мина през това много неприятно нещо. Къщата е стара, но много уютна с дворче. Заедно с мама дойдохме, защото утре сутринта е изпита ми по история. Един месец бях затворена в стаята си, не излизах никъде, а само учех. В 16:00 ч. слизах долу в кухнята да пием айс кафе с мама и да изпушим по някоя цигара. Вече пуша пред нея, представяш ли си? Мислех, че никога няма да дойде този момент, след толкова години криене. Сега ми е трудно да заспя, защото се притеснявам. Все пак трябва да развия цяла тема по история, а са толкова много… А и цяла година се подготвям, ако накрая се изложа, не знам. Преди няколко дни мама ме попита коя тема смятам, че ще се падне и ми каза веднага да отговоря без да мисля. Първата, която излезе в съзнанието ми беше “Асеневци”, втората “Златен век” и последните два дни четох само тях. Е, да видим утре тази моя интуиция има ли нещо общо. Честно казано, това е един от най-притеснителните моменти в живота ми. Все пак, от него зависят следващите 4 години от бъдещето ми. Ще ти пиша какво е станало.