Ще ме обичаш ли отново със същата любов – страстна, неугасваща, запалваща нови вселени, вдъхновяваща… която кара дори и слънцето да грее по-топло, и морето да се вълнува по-особено, и земята да бъде с по-магичен облик и въздухът да е по-свеж и с аромат на пролет – когато в очите ми вече се виждат неумолимите следи на годините, когато не съм вече това момиче, изпълнено с младост, красота и трепет, което кара светът ти да се върти по-красиво, диво, омиротворяващо?
Когато вече не можем да танцуваме така и да покоряваме живота с този ентусиазъм и нестихващи мечти?
Когато ние с теб не сме тези деца, а само душите ни все още ще чувстват сладостта да сбъдваш мечтата си да бъдеш в светлините на големия град, на местата от тези мечти, с приятелите ни, обичащи, къпещи се в опиянението на младостта ни, влюбени в живота, влюбени един в друг… когато ще е останал само спомена за всички тези невероятни моменти от живота ни като на кино?
Ще ме обичаш ли, когато вече не съм това момиче отвън, но отвътре все още съм аз?
Любовта не винаги е такава като от филмите или някоя разтърсваща книга. Тя може би не е само това да получиш кафе и топла прегръдка сутрин. Тя е толкова много повече. Тя е толкова много още неща. И малките ежедневни жестове са само малко от всичко, което е тя. Дали тя не е в това, че всеки ден се преоткриваме? Че всеки ден разкриваме повече от себе си и способността ни да обичаме и да живеем един живот с кристално чисти сърца, в неугасващия стремеж да бъдем един за друг сбъднатите си мечти наяве; да бъдем истински, да знаем, че заедно означава точно това – и заедно създаваме един нов, по-красив свят. Че дори когато забравим и се поизгубим в суетата, успяваме да се завърнем и пак да хванем ръцете си. И да не ги пускаме. В това хиляди пъти като феникс от пепелта да се ражда любовта ни и всеки път да е по-силна, с нови цветове, оттенъци, аромати. Да сме един за друг онова, което никой друг не може?…
…Или в това след всички тези години да бъдем един за друг онова младо момиче, онова младо момче…
Стояна
Из Сборника “Розова градина”