Къде поставих себе си в кутия?
В капан на мислите си,
в затвора на миналите случки.
Колко време трябва да мине, за да завърши този цикъл?
Или е кръг без изход?
Лабиринт без край?
А може ли днес да избягам?
Дали ще бъде решение бягството?
А какво да направя?
Как поставяме себе си в кутия?
Как гледаме навън и отвсякъде ни
мамят оазиси-миражи на щастието,
На добрия живот, колажи на “Пътя, истината и живота”…
А кой е истинския смисъл?
Колко ни е нужно още да станем свободни?
И цялата светлина на вселената да застане пред нас,
няма да може да ни спаси от собствената ни заблуда.
От блясъка на суетата,
от нуждата да заменяме същността за парада на маските-изкусители.
А Кутията…
Разбирам, че съм в нея и колкото повече разбирам,
толкова повече не знам как да се измъкна от нея.
Това място се е сляло с мен и аз с него.
Превзело ме е.
Не е мое и аз не съм негова, но как сме станали едно само…
Защо?
Но може би е късно за защо… по-скоро е време за как?
Как да разруша тези окови,
Да освободя духа си,
Да полети душата ми,
Да вдиша сърцето ми…
Как?
Едно със сигурност разбрах,
стъпвайки отново и отново през кръговете на забравата.
Ако искаш да си в сън наяве, няма сила, която да те събуди.
Ако продължаваш да обръщаш гръб на истинското в себе си
и да даваш воля на илюзорните “успешни практики”,
където “сменят милиона за петак”
– няма посока, която да те отведе на твоя път.
Но как? Как сега да бъда извън кутията? Все едно да махна част от себе си.
Но нещо ми напомня, че това е начина. И че е късно за страх и объркване.
Няма как да останеш в стария живот, ако промяната напира и
с всичките си сетива знаеш, че е време да скочиш.
А като се сетя колко пъти до сега съм го направих…
И успявах.
Колко части от себе си изгорих и от пепелта им се
възраждаше отново и отново всяко следващо ново мое Аз.
Не е страшно.
Просто прокарай свой път.
Дай воля на уникалната си душа.
На тази скрита надълбоко красота.
Създай сам изход от кръга и намери посоката
в безкрайния океан от възможности.
Застреляй пясъчните клоуни,
и се изстреляй нагоре, извън кутията.
И не съжалявай, че няма път назад.
Събудиш ли се наяве, ще стане божествено.
И заедно ще открием, че Рая не е някъде горе,
а в очите ни, които се срещат сега.
Обичам те винаги.
Стояна