Повечето хора считат живота за борба, но той не е борба, а игра. Това е игра, която обаче не можем да играем успешно, без да познаваме духовните закони. Старият и Новият Завет ни разкриват правилата на тази игра с изумителна яснота. Иисус Христос учи, че това е голямата игра на Даване и Получаване. „Каквото човек посее, това и ще пожъне“. Това означава, че каквото е словото или делото на човека, такова ще му се върне. КАКВОТО ДАДЕ — ТОВА ЩЕ ПОЛУЧИ.
Ако човек раздава омраза, ще получи омраза, ако раздава любов, ще получи любов, ако раздава критики — ще бъде критикуван, ако лъже — ще го лъжат, ако мами — ще го мамят. Но ни е казано също така, че въображението има водеща роля в играта на живота.
„От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си (или въображението), защото от него са изворите на живота“ (Притч. 4:23).
Това означава, че каквото човек си представя, то рано или късно се проявява в живота му.
Умът се състои от три части: подсъзнание, съзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието е просто сила без посока. То е нещо като поток или електричество и върши това, към което го насочиш; не притежава индукционна сила.
Това, което човек дълбоко чувства или ясно си представя, се отпечатва върху подсъзнанието и се осъществява до най-малката подробност.
Свръхсъзнанието е Божият ум във всеки човек и е царството на съвършените идеи. В него е „съвършеният образец“, за който говори Платон, „божественият замисъл“, тъй като за всеки човек има такъв.
„Има място, което само ти можеш да запълниш и никой друг не може, нещо което ти трябва да извършиш и никой друг не може“.
Свръхсъзнанието съдържа съвършена представа за това. Тя обикновено проблясва в съзнанието като недостижим идеал — „нещо, което е прекалено хубаво, за да е истина“. В действителност истинската съдба (или назначение) на човека проблясва в съзнанието му от Безкрайния Разум, който е в самия него. Обаче много хора са невежи по отношение на истинските си съдби и се борят за неща и положения, които не са техни, и които биха им донесли само провал и неудовлетвореност, ако ги постигнат.
„По пътя на всеки човек винаги стои изобилие, но то може да се реализира чрез желание, вяра или определени думи. Иисус Христос ясно посочва, че първият ход трябва да се прави от нас, хората.“
„Искайте, и ще ви се даде, търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори“ (Мат. 7:7).
В Светото Писание четем: „Що се отнася до делото на ръцете ми — напътствай ме“.
Безграничният Разум, Бог е винаги готов да изпълнява нашите най-малки и най-големи искания.
Всяко желание, изречено или неизречено, е искане. Ние често се стряскаме, когато някое наше желание изведнъж бъде изпълнено.
Целта при играта на живота е да се разбере ясно кое е добро за човека и да се заличат всички въображаеми картини на злото. А това трябва да стане като внушаваме на подсъзнанието си осъществяването на хубави неща.
Един изключителен човек, постигнал в живота си голям успех, ми разказа как изкоренил от съзнанието си всякакви страхове след като прочел една табела, която висяла в някаква стая. На нея било написано с едри букви: „Защо да се безпокоиш, след като по всяка вероятност никога няма да ти се случи“. Тези думи се отпечатали завинаги в подсъзнанието му и сега той е твърдо убеден, че само добро може да се случва в живота му, следователно само доброто може да се проявява.
Така че нека унищожим всички стари лоши записи в нашето подсъзнание, нека изхвърлим записите от нашия живот, които не желаем да запазим и да направим нови и красиви на тяхно място.
Изречете на глас, силно и убедително, следните думи: „Сега с моите думи аз развалям и унищожавам всеки неверен запис от моето подсъзнание. Нека те се превърнат на пепел и прах, и нека повече да не означават нищо за мен, защото те са плод на неистинни представи. Сега аз правя моите безупречни записи с помощта на Христос — записи на здраве, богатство, любов и пълна себереализация“. Това е квадратът на живота, съвършената игра.
За всеки човек съществува идеална себереализация. Има място, което само той може да изпълни и никой друг; нещо, което само той трябва да свърши и никой друг; това е неговата съдба.
Съдбата е съвършената идея за човека в божественото съзнание, очакваща от човека да я разпознае. Тъй като въображението е съзидателна способност, човек трябва да съзре идеята, за да може тя да се осъществи.
Следователно, най-важното за един човек е да узнае божествения замисъл за своя живот.
Той може да няма и най-слаба представа за това, че например дълбоко в него е скрит прекрасен талант.
Молбата му трябва да се формулира така: „Безграничен разум, разкрий пътя за проявата на божествения замисъл за моя живот; нека се прояви талантът в мен; нека видя ясно съвършения план“.
Съвършеният план включва здраве, богатство, любов и идеална себереализация. Това е квадратът на живота, който носи пълно щастие. След като човек предяви това искане, той ще стане свидетел как в живота му настъпват големи промени, защото почти на всеки се е случвало да се скита далеч от божествения замисъл.
Познавам една жена, през живота на която сякаш бе преминал ураган, но скоро след предявеното по горния начин искане нещата бързо се уредиха и нови, прекрасни обстоятелства изместиха старите.
Идеалната себереализация никога не е свързана с много усилия; тя така поглъща вниманието на човека, че му изглежда почти като игра. Известно е също така, че щом човек навлезе в света, управляван от Бога, ще получи и необходимите средства за своята идеална себереализация.
Много гениални хора се борят години наред с парични проблеми, без да знаят, че правилно формулираната молба подкрепена с вяра, би им осигурила бързо необходимите средства.
Не е необходимо човек да онагледява или да търси непременно мисловна картина за своето желание. Когато иска от божествения замисъл да му се разкрие, ще получи изблици на вдъхновение и ще започне да вижда собствените си големи постижения. Това е картината или представата, към която той трябва да се придържа без колебание.
Онова, което човек търси, от своя страна търси него — така телефонът е търсил Бел!
Често между човека и идеалната му себереализация застава страхът. Страхът е бил спънка за много гениални хора.
Аз съм виждала как някой задържа проявлението с това, че му се съпротивлява или че иска нещата непременно да бъдат така както той/тя ги вижда.
Той/тя насочва вярата си само в един канал и диктува начина, по който желае да стане проявлението, а това задържа самото проявление.
А Безграничният разум казва: „Ще бъде по моему, а не по твоему!“. Като при всяка сила, било то на парата или електричеството, е необходим двигател без съпротива или инструмент, чрез който да се прояви силата и човекът се явява този двигател или инструмент.
Целта е равновесието. Равновесието е сила, защото то дава възможност Божията сила да действа чрез човека, „за да твори добро“.
Когато човек е уравновесен, той мисли ясно и взема „бързо правилни решения“. „Никога не му убягва нищо“.
Гневът замъглява мисълта, отравя кръвта, става причина за много болести и води до неправилни решения, което от своя страна води до провал.
Хората често забавят проявлението на нещата, защото вярват в незавършеността им. Ето твърдението, което трябва да бъде изречено:
„В божественото съзнание съществува само завършеност, следователно моето проявление е завършено. Съвършената ми работа, идеалният ми дом, безупречното ми здраве.“ Каквото и да поиска човек, желанията му са съвършени представи, записани в божественото съзнание и те трябва да се проявят „с неговата благодат по безупречен начин“. Той благодари за това, което вече е получил невидимо и се подготвя активно, за да се получи и видимото.
“Играта на живота и как да я играем”, Флорънс Сковъл Шин