Здравейте, приятели,
Днес ще ви разкажа защо спрях да ям месо, но защо не съм нито вегетарианец, нито веган, нито суровояд или нещо друго 🙂 И как това повлия цялостно решението ми да се храня осъзнато и здравословно.
Веднъж попитах мама дали не ми е харесвало да ям месо, когато ме е захранвала като бебе и тя се усмихна и каза, че напротив, хапвала съм си с голям апетит. Питах я, защото мой съученик от бебе е плюел месото и така цял живот е вегетарианец. За разлика от мен, която от малка съм била месоядна, а ето днес не мога да вкуся.
Много съм мислила и наблюдавала по темата за връзката духовност – месо. Развитост – месо. Човечност – месо. Интелигентност – месо. 🙂
Сигурно се досещате вече, че от опита ми до сега, мисля, че тези неща не са свързани. Може да не кусваш месо и да си безцеремонен, неосъзнат, неемпатиен. Може да се храниш най-вече месоядно и да си най-прекрасния, харизматичен, добър филантроп с ниво на съзнание плюс безкрайност 🙂
И може би е чудно защо след като не намирам общ знаменател, определен от месоядството, защо избрах да не го консумирам.
За пръв път се случи през 2010 година. По това време за пръв път започнах да поглъщам тонове книги и информация на тема езотерика и здравословен живот и, разбира се, това със сигурност е повлияло на изгубването ми на желание за месо. И така повече не исках и да чувам за нищо, което дори наподобява вида му. (Винаги са ми били странни и непривлекателни соевите продукти имитиращи наденички, кюфтета, кебапчета и подобни…).
В годините все пак се случваше периодично да опитвам, но винаги го усещах като нещо чуждо и неестествено за тялото ми. (И сега ако някой, който не може да си представи живота без месо, чете това, би настръхнал от отращение, както един мой приятел, на който в началото, когато спрях месото му споделих, беше потресен и ме изгледа сякаш нещо ми има 🙂 ).
Като цяло темата е много деликатна, защото всеки има свои разбирания, вярвания, отношение към храната. И изборът ми по никакъв начин не ме кара да гледам на хората, които се хранят различно от мен по някакъв странен начин. Защото всеки е свободен да реши кое е най-доброто за него.
И ето една причина, поради която никога не бих поставила някаква рамка на начина си на хранене. Защото всяка крайност те поставя в позиция на зависимост и потискане. И храненето се превръща в робуване на хиляди условности, вместо в извор на здраве, жизненост и в крайна сметка удоволствие.
Много далеч от мен е всякакво осъждане и отричане на различните течения в храненето. И може би някой върл 2привърженик на растителното хранене в случая би представил милион причини, заради които човечеството трябва да се откаже да убива животни и да ги яде, но опита ми ме е довел до много ясното и дълбоко разбиране, че нищо срещу, което се бориш, отричаш и агресивно искаш да промениш, не може да доведе до положителен резултат. И колкото и голямо клише да е, истината е, че всеки прави света по-добър и промяната, от която има нужда, като сам въвежда и следва това, в която вярва и усеща.
Храната се е превърнала в една много сложна тема за много хора. Защото освен енергиен източник, храната е емоция, изживяване. А това са нещата, за които живеем – да чувстваме, да изживяваме.
Какво ми донесе това, че спрях месото? Толкова много, че ми е трудно да го опиша. Но може би най-вече лекота. Тялото ми стана много по-леко, ефирно, подвижно, витално. Вътрешно омиротворение. Напрежението и леката агресивност, които усещам в себе си, когато ям месо, се заменят с едно спокойствие, нежност, ведрост, когато спра.
Може би да, най-важното и значимо от всичко е вътрешното и външното ми ниво на енергичност и сила. Много по-здрава съм във всяко едно отношение.
Като се замисля кое ми помогна да намеря начина, който е най-добър за мен, може би решението, че ще се грижа за себе си и ще обичам тялото и душата си. Това е основата, от която последва спокойното отношение към храната и освобождението ми от всякакви “трябва”. От всякакво объркване какво с какво трябва да се храня.
И как се храня сега 🙂 Има ли въобще с какво? 🙂 Не, не е само боб, леща и ориз. Макар че много ги обичам. Следвам си няколко принципа, които не си налагам насила, а по естествен път във времето успях да ги направя нормална и ненатоварваща част от живота ми.
Първото, което е най-важно за мен е през деня да се храня със 70-80% свежа храна, което включва богати салати, смути, фрешове, ядки и с 20-30% готвена храна като сред любимите ми неща са веджи суши, веджи пица, картофи всякакви варианти, веджи кюфтенца всякакви варианти, сладки картофи, пролетни рулца, оризови спагети и много други.
Второто, което се старая да правя е да следя да приемам достатъчно количество и балансирано протеини, полезни въглехидрати и мазнини.
Третото, но не по важност, е да пия поне 3 литра вода всеки ден. А сутрин винаги на галдно изпивам 1 чаша вода и половин чаша топла вода с лимон, зелен чай, спирулина или нещо друго.
Четвърто, да се храня достатъчно с любими супер храни, в които има голямо количество витамини, минерали, аминокиселини и други.
Пето, да си набавям пробиотични храни – зимата туршии, кимчи, ябълков оцет, зелев сок, комбуча и други.
Шесто – храня се без захар, без млечни и без глутен в 70-80% от времето, като замествам с по-лек вариант всичко – ядкови млека, веган сирена, мед, агаве, безглутенови хлебчета, тортили, брашна.
Страничните добавки, които вземам са малко и само натурални на билкова основа.
Всички знаем колко силна връзка има движението с оптималното функциониране на тялото ни – храносмислателна и отделителна система, обмяна на веществетата и т.н., за това всеки ден тренирам поне 30 минути (ето това вече е закон, ако не съм смазана от умора).
И това е всичко, което правя и се намества по ненатрапчив начин в графика ми.
Най-важното, към което се стремя е да е просто, лесно, вкусно и достъпно. Харесвам екзотичните вкусове и подправки, но мога да се насладя и на нещо по-изчистено и семпло.
Надявам се, че моите прости принципи и правила ще ви вдъхновят и ще можете да си вземете нещо, ако вече не практикувате поне част 🙂
И сега като за финал един бонус трик – един ден в седмицата си позволявам да не се храня осъзнато. Тортички, пържени картофки и каквото още ми се дохапва, просто си го позволявам.
Каквото и да сте избрали за себе си, ви пожелавам да ви носи освен много здраве и енергия, най-вече вътрешно щастие и лекота <3
И преди края, ще ви споделя нещо, в което истински вярвам – не храната ни прави божествени – ние сме божествени и за това храната ни се превръща в такава.
Обичам ви!
Стояна