Май, 2003
Мило Дневниче,
Намираме се в любимия ми месец. Месецът, в който винаги чета “Блян на Яворов”, месецът, в който червените рози на баба в цветната градинка пред къщата ни започват да оформят крехките си пъпки и макар че още нецъфнали, се усеща ефирния им аромат, когато задуха лек вятър и го разнесе във въздуха и още повече потъвам в романтичното чувство, което този месец винаги ми носи.
Но тази година е различно. Тази година не е просто чувство заради самата атмосфера. Тази година моята любов и влюбване са с име. И това име е изписано в сърцето ми. Ти вече знаеш колко много го обичам. Момчето от мечтите ми. Скоро ще стане година откакто сме заедно. Вълнувам се и си мисля за нещо, което никога не сме правили. А може би е нещото, което трябва да направим заедно за пръв път. Защото той ще остане завинаги първата ми любов. И защото го обичам повече отколкото съм си представяла, че е възможно наистина да се обича. Изчетох толкова много книги, изгледала съм толкова филми и сериали и нищо от това, което съм виждала там, не може да се сравни с това, което аз и той имаме. Толкова е прекрасен. Скоро ще ти разкажа повече.
И като финал ще си запиша любимите ми стихове тук, които всяка година през май си чета:
БЛЯН
На крехка майска роза пъпка — туй си ти;
а утрото на май са моите мечти:
въстава ден…
На моята любов под знойните лъчи
— една за мен,
ти ароматна ще цъфтиш.
Ти моите гърди ще украсиш,
ще радваш моите очи.
Ще бъде слънце любовта ми — и зари
над тебе ще пилей, за тебе ще гори.
След зноен ден,
на теменужна вечер хладната роса
— и теб, и мен
пред вечен сън ще ороси…
И дебном ангел тих ще угаси
звездите в модри небеса.
П. К. Яворов
Хайде, до скоро!