Здравейте, приятели,
Днес искам да споделя нещо, до което достигнах по трудния начин (както достигаме повечето пъти до нещата, които променят живота ни).
Става въпрос за лекотата.
Лекотата в мислите, действията, отношенията ни.
В ежедневието си мисля, че подценяваме много ролята на това да чувстваме лекота. А от къде идва тя? Със сигурност не от едно място. Чувстваме лекота, когато сме удовлетворени, когато сме постигнали нещо, върху което сме работили и сме вложили усилия, когато се чувстваме себе си, на мястото си, когато имаме хармонични отношения с хората около нас, когато обичаме и сме влюбени – и още много причини-извор на лекота съществуват.
Но все пак тези състояния са свързани с определени събития, ситуации, хора, периоди от живота ни. Мисля си, как можем да имаме изначално, в същността си усещане, че всичко е наред, всичко ни се получава и се развива по най-добрия начин?
И това е – когато просто си спомняме за нея. За лекотата. Защото всеки ден преживяваме толкова много – мисли, срещи, емоции, изпитания, тревоги, решаване на задачи, проблеми, изморяваме се и какво ли още не. И ако съзнателно не сваляме товара от себе си, в някакъв момент трупаме, трупаме и чашата прелива. Или както е модерно да го кажем – бърн аутваме.
И за това днес реших да споделя тези мисли с вас, защото много пъти съм изпитвала опустошаващото усещане на бърн аута, когато си се нагърбил с хиляди неща, които искаш да свършиш по най-перфектния начин, че накрая се чувстваш изцеден и си загубил смисъла на всичко това.
И ето двете неща, които на мен много са ми помогнали по този път – първо, съзнателно да изхвърлям от съзнанието си тежки мисли на самообвинение, критика, срам, съжаление, усещане, че никога не ми стига времето, обида, изисквания, очаквания към другите и други подобни. Второто е, че се научих да поставям вътрешния си мир на първо място. Това може би е най-трудното нещо и все още не успявам винаги да го правя, защото животът не е статичен, а постоянно има нещо ново, което се случва, което те вълнува, тревожи, стремиш се, желаеш, действаш и т.н. Но истината е, че нищо не заслужава високата цена на вътрешния мир. Казвам го така, защото не е точно спокойствие, не е точно хармония, а е най-вече усещането, че не си минал като с валяк върху душата си в името на нещо. Защото ако трябва да го правиш, значи наистина това нещо не си струва.
И това, което искам днес да напомня на себе си, да напомня и на всеки, който чете думите ми – нека внасяме повече лекота, да се стремим към нея с всяка мисъл, с всеки разговор, с всяка задача, всеки ден, във всичко, колкото можем повече да разширяваме полето на лекотата. И тогава наистина всичко става по-леко, по-приятно, по-хубаво и много неща се получават дори сякаш от самосебе си. Да не загърбваме душата си и нейните послания ежедневно, да се грижим да й даваме радостта, чистотата, приказното чувство, че всичко е наред.
Защото наистина сме тук за нещо много повече от препускането, амбициите, високите очаквания, в което превръщаме в даден момент живота си.
Животът ни е най-вече, за да бъдем хора, да чувстваме, изживяваме, да позоволяваме енергията му да тече през нас с всички нюанси, без да се страхуваме от тъмните или да се фиксираме само в розовите. Животът наистина е магия, когато му дадем възможност да прави чудесата, създадени специално за нас <3
Обичам ви.
Стояна