Бях изгубена в лабиринтите на живота, скитах се из хилядите копнежи, прогарящи крехката ми душа, потъвах в болките си и не намирах лек за раните си. Мина много време, но все пак сърцето ми намери път до мен и ми нашепна най-голямата си тайна: Аз съм разбито и страдам. Виж ме. Прегърни ме. Успокой ме. Приеми ме. Обичай ме. Послушах неговата песен и то отвори портите на необятния си сладък, озарен от розово-златисти отблясъци и ухание на розов цвят, свят. Така то започна да ражда и отдава безброй диаманти, които започнаха като слънце да огряват света ми отвътре, така започнаха малко по малко да цъфтят пъпките на неговите Розови градини и така започна цялото божествено пътешествие, на чиито криле току-що се качи и ти. Какво ще откриеш в моя свят само ти ще знаеш и твоето преживяване, един път прекрачил през портите на моя Еден, ще бъде само между теб и твоето сърце.Какво ще се случи от тук натам, не мога да кажа. Това, което знам е, че Любовта в теб те търси, че Истината на живота ти те чака, както никой и нищо на този свят, че Вдъхновението е твоя същност и че времето да встъпиш в твоя Еден на Земята е сега. Не се питай дали си готов, защото за всичко си има време. Време е. Сега вдишай от розовия аромат на моето сърце, облей душата си с розовото масло на думите, които най-съкровеното в мен ти изпраща, вземи в ръцете си този дар и като прероден почувствай себе си истински жив, пусни живителните сили на струящата от стиховете ми божествена любов и плувай на воля, докосвайки онова, което твоята ангелска душа жадува да вкуси. Напои с тази жива розова вода твоите пресъхнали градини, стопли розовите пъпки на твоето сърце и се отдай на дълбокия порив да твориш твоя Земен Рай, който е в теб още в този обикновен миг от големия Безкрай.Разтварям необятните си ефирни криле, изваяни от розовите храсти на моето разбито сърце. Отпусни се и се понеси на тях, в техния топъл и прохладен полъх, който понякога ще ти открива чудно красиви места, друг път тъмни долини, но където и да стигнеш понесен в това пътешествие, винаги ще е там, където е време да бъдеш, там, където цял живот си искал и може би не си успявал, там, където си ти, слят с твоето сърце, с твоята душа, с твоя ангел, с твоя демон, със светлината ти и тъмнината ти и с всичко, за което си дошъл на тази Земя.
Стояна
Из сборника “Розова градина”