Здравей,
Днес ще ти разкажа една история за онази любов, която остава неизживяна докрай, но все пак продължава да живее, някъде дълбоко, в някоя незабравена, но все пак заключена стая на нашата вътрешна вселена.
Онази любов, която си мислел, че ще бъде единствена и докато е горяла в онези две сърца, си се чувствал, сякаш за малко пиеш от самия Свети граал. Мислел си, че не може да има край и че всъщност голямата любов и истинското щастие не са само красиви приказни разкази, съществуващи само в страниците на книгите и киното. Видял си го, докоснал си го, разбрал си, че всичко това е реално и не просто може да се случи, а се случва на теб!
Но все пак, животът не е нито книга, нито филм, той е толкова динамичен и пълен с хиляди пътеки, че идва онзи момент, за който не ти се е искало да мислиш, че някога може да дойде. Краят на тази любов. Чувстваш се празен и изцеден, питаш се, първо, къде сбърках и после – след като тя може да свърши, възможно ли е отново да изживееш нещо толкова силно и истинско? И как можеш да знаеш, че и то няма да свърши?
Истината е, че не знаеш. Но след време идва разбирането, че най-интересното, вълнуващо и уникално нещо в живота е, че всеки миг е неповторим. И така търсеното щастие в хиляди неща, които някога ще постигнем, всъщност се намира не в нашите действия, постижения, придобивки или социален статус – истинското щастие се намира във всеки миг, който е неповторим, единствен и това е чудото на живота. Че само сега ти можеш да изживееш точно този миг. И когато той е толкова хубав, че не искаш да свърши, не е време да пожелаеш той да спре, за да останеш в него, а да знаеш, че той е толкова ценен, защото е единствен. И най-удивителното при нас хората е, че винаги можем да изживеем нова красота, нова магия, нови емоции, нови неповторими мигове, които да наситят света ни с цветове и желание да изживеем още. Винаги можем да срещенем нови хора, да видим нови места и създадем нов свят, който е по-добър, по-хубав, търсен и желан от нас и същността ни.
Когато изживях тази любов, си мислех точно такива неща – че едва ли повече ще изживея толкова невероятно нещо. А всъщност, години след това, разбрах, че няма нужда от сравнение. Това, което е било, е част от пътя и от живота, който сме избрали. Аз вярвам в голямата единствена любов и до сега, но също вярвам, че ако една любов не е останала, то никога не е късно да срещнем онази, която ни принадлежи, по един божествен начин, който е отговор най-вече на сърцето, много повече, отколкото на всякакви представи, очаквания и стремежи.
За това, мисля, че влюбените, онези, които изживяват дара на истинската любов, които са прегръдката на огъня и водата, те са най-великите мистици, които откриват тайните на живота, издигат света ни над обикновеното, открили са божественото в себе си и ни карат да вярваме, че има по-голям смисъл, нещо невидимо, но реално и велико, което ни прави повече от хора.
За това никоя любов не е напразна. Тя се появява, за да ни доближи много повече до осъзнаването, че няма случайни срещи, и че всеки човек е дошъл, за да успеем да погледнем себе си в него като огледало, което ни насочва към по-добрите нас и за да отключи способността ни да обичаме повече, по-дълбоко, по-осъзнато, по-истински. И само ако успеем да погледнем на всеки човек по този начин, ще можем да станем един от тях – мистиците, открили, че всички тайни на живота и търсеното щастие се намират в океана от любов, който изпълва същността и сърцата ни.
Твоя,
Стояна
Страхотно е много вдъхновяващо ❤️