Живейте желаното ново бъдеще в настоящето – За да промените живота си, променете представите си за природата на реалността

Време за четене: 17 минути

ВАШИЯТ КВАНТОВ АЗ

Някога физиците делели света на материя и мисъл, а по-късно – на материя и енергия. Смятали ги за напълно отделни неща,… но те не са! Въпреки то­ва дуализмът съзнание-материя е оформил ранния светоглед на човека – че реалността е по същността си предопределена и хората не могат да напра­вят нищо, за да я променят чрез собствените си действия, камо ли чрез мис­лите си.

Да превъртим бързо лентата към съвременните представи: че ние сме част от голямо, невидимо поле от енергия, което съдържа всички възмож­ни реалности и откликва на мислите и чувствата ни. Докато учените днес изследват връзката между мисълта и материята, ние нямаме търпение да правим същото в живота си. Затова се питаме: „Мога ли да използвам ума си, за да създам своя действителност?“ Ако е така, можем ли да усвоим това умение и да го използваме, за да станем такива, каквито искаме да бъдем, и да създадем живота, който искаме да изживеем?

Нека си признаем: никой от нас не е съвършен. Независимо дали искаме да променим физическия, емоционалния или духовния си аз, ние всички имаме ед­но и също желание: да живеем като идеализирана версия на личността, която мислим и вярваме, че можем да бъдем. Когато застанем пред огледалото и се вгледаме в паласките си, виждаме не просто един леко закръглен образ. В зави­симост от настроението си този ден можем да видим по-стройна и спорт­на фигура или обратното, натежала и напълняла. Коя от тях е реалната?

Когато си легнем вечер в леглото и се замислим над деня и усилията да бъдем по-толерантни, да не реагираме първосигнално, не виждаме просто родителя, който се е скарал на детето си, задето не му се е подчинило. Виждаме или ангел в ролята на невинна жертва, чието търпение е би­ло доведено до крайност, или отвратително чудовище, погубващо само­чувствието на собствената си рожба. Кой от тези образи е реалният?

Отговорът е: всички те са реални – и не само тези крайности, а безкра­ен спектър от образи, вариращи от положителни до отрицателни. Как е възможно това? За да разберете по-добре защо нито една от тези версии на аза не е повече или по-малко реална от останалите, ще се наложи да раз­бия остарялото разбиране за фундаменталната природа на реалността и да го заменя с ново.

За да промените живота си, променете представите си за природата на реалността

Ние сме свързани с всичко в квантовото поле

Като всичко останало във вселената, в определен смисъл и ние сме свърза­ни с поле от информация в измерение отвъд физическото пространство и време. Не е необходимо да докосваме или дори да се намираме близо до даде­ни физически елементи в квантовото поле, за да им влияем или да изпитва­ме тяхното влияние, физическото тяло представлява организирани модели от енергия и информация, обединени с всичко останало в квантовото поле.

И вие, като всички други, излъчвате определен енергиен модел или под­пис. Всичко материално винаги излъчва специфични модели от енергия. А тази енергия носи информация. Вашите променящи се състояния на ума съз­нателно или несъзнателно променят този подпис всеки миг, защото вие сте не просто физическо тяло: вие сте съзнание, използващо тяло и мозък, за да изразява различни нива на духа.

Мислите + чувствата произвеждат измерими резултати

Ние общуваме с квантовото поле най-вече чрез мислите и чувствата. Тъй като мислите ни сами по себе си са енергия – както знаете, електрически­те импулси, генерирани от мозъка, лесно могат да бъдат измерени напри­мер с ЕЕГ – те са едно от основните средства, с които изпращаме сигнали към полето.

Квантовото поле реагира не на това, което искаме, а на това, което сме.

Мислите и чувствата: излъчване на нашия електромагнитен сигнал към квантовото поле

Тъй като всеки потенциал във вселената е вълна от вероятност, която има електро­магнитно поле и е по природа енергийна, логично е мислите и чувствата ни да не правят изключение.

За мен удачен модел е да мисля за мислите като за енергиен заряд в кван­товото поле, а за чувствата – като за магнитен заряд в полето. Мислите ни изпращат електри­чески сигнал към полето. Чувствата, които генерира­ме, като магнит привличат съби­тията към нас. Мислите и чувствата заед­но произвеждат състояние „съм“, което поражда електромагнитен подпис, влияещ на всеки атом в нашия свят. Това трябва да ни накара да се запита­ме: „Какво излъчвам (съзнателно или несъзнателно) всеки ден?“

Всички потенциални преживявания съществуват като електромагнит­ни подписи в квантовото поле. Има безброй много потенциални електро­магнитни подписи – за гениалност, за богатство, за свобода, за здраве, кои­то вече съществуват като честотен модел на енергия. Ако можете да съз­дадеше ново електромагнитно поле, като промените вашето състояние „съм“, отговарящо на този потенциал в квантовото поле от информация, възможно ли е тялото ви да бъде привлечено към това събитие или това съ­битие да ви открие?

Много просто: нашите рутинни, познати мисли и чувства поддържат едно и също състояние на „съм“, което създава едни и същи модели на поведение и една и съща действителност. Затова, ако искаме да променим някой аспект на реалността, трябва да мислим, чувстваме и действаме по нов начин, да „бъдем“ различни в реакциите си на преживяванията. Трябва да „станем“ други хора. Трябва да си създадем ново състояние на ума,… да наблюдаваме новия резултат с ново съзнание.

От квантова гледна точка трябва да си създадем различно състояние „съм“ като наблюдатели и да генерираме нов електромагнитен подпис. Ко­гато го направим, ще отговорим на една потенциална реалност в полето, която съществува само като електромагнитен потенциал. След като има съответствие между това, което сме (което излъчваме) и електромагнит­ния потенциал в полето, ще бъдем привлечени към потенциалната реал­ност или тя ще ни намери.

Знам, че е потискащо, когато животът сякаш ни затрупва с безкрайна поредица от почти едни и същи негативни резултати. Но докато вие си оставате същият човек, докато електромагнитният ви подпис остава съ­щият, не можете да очаквате нов резултат. Да промените живота си оз­начава да промените енергията си – да създадете основна промяна в ума и емоциите си.

Ако искате нови резултати, трябва да разчупите навика да бъдете себе си и да пресъздадеше нов аз.

Помислете за това. Какви възможности очакват да намерят вас? Кои сте вие в момента… и във всеки друг момент? Сегашното ви състояние ще ви привлече ли към всичко, което желаете?

Можете ли да промените вашето състояние „съм“? Можете ли, след като се вживеете в ново съзнание, да наблюдавате нова съдба? 

Можем да кажем, че средата всъщност контролира ума. След като невронаучното определение за ума е мозъкът в действие, вие отново и отново пресъздавате едно и също ниво на ума, като си напомняте кой мислите, че сте спрямо външния свят. Вашата самоличност започва да се дефинира от всичко извън вас, защото вие се иденти­фицирате с всички елементи, състав­ляващи външния ви свят. Така вие наблюдавате вашата действителност със съзнание, равно на нея, и предизвиквате колапс на безкрайните вълни от вероятности в квантовото поле в събития, отразяващи ума, с който пре­живявате живота си. Създавате още и още от същото.

Помислете за следното: когато мислите, изхождайки от миналите си спомени, можете да създадеше само минали преживявания. Всичко познато в живота ви кара мозъка да мисли и чувства по познат начин и съответ­но да създава познати резултати. Така вие продължавате да утвърждавате живота си такъв, какъвто го познавате. И тъй като мозъкът ви е равен на средата ви, всяка сутрин сетивата ви „включват“ към същата действител­ност и дават ход на същия поток от съзнание.

Ако продължавате да задействате едни и същи нервни модели, като живее­те всеки ден по един и същ начин, има още едно възможно последствие. Все­ки път, когато откликвате на познатата действителност, пресъздавайки същия ум (т.е. включвате същите нервни клетки, които ще накарат мозъ­ка да работи по същия начин), вие привеждате мозъка си в съответствие с обичайните условия в личната ви действи­телност, били те добри или лоши.

В невронауката съществува принцип, наречен „закон на Хеб“. Той в общи линии гласи, че нервните клетки, които реагират заедно, се свързват по­между си. Принципът показва, че ако постоянно активирате едни и същи нервни клетки, всеки път, когато те се задействат, ще им бъде все по-лес­но да реагират заедно. В крайна сметка тези неврони ще развият трайна връзка.

Накратко казано, когато дадени групи неврони са реагирали многократно по един и същ начин, те са се организирали в специфични модели с дълготрайни връзки. Колкото повече се задействат тези мрежи от неврони, толкова повече утвърждават статичните си пътища на активност. След време, каквито и да са повтарящите се мисъл, поведение или чувство, те ще се превърнат в автоматичен, несъзнателен навик. Когато средата влияе на ума до такава степен, тя се превръща в навик.

Затова, ако продължавате да мислите едни и същи мисли, да вършите ед­ни и същи неща и да чувствате едни и същи емоции, мозъкът ви ще се пре­върне в ограничен модел, който пряко отразява вашата ограничена реал­ност. 

В резултат от привикването на невроните двете реалности – на вътреш­ния ум и външния свят – сякаш стават почти неотделими. Ако например никога не спирате да мислите за проблемите си, умът и животът ви ще се слеят като едно. Обективният свят е обагрен от възприятията на су­бективния ум и така реалността постоянно се съобразява. Изгубвате се в илюзията на съня.

Когато поведението съответства на намеренията, когато действията са равни на мислите, когато умът и тялото работят заедно, когато думи­те и делата са в хармония, зад всеки индивид стои огромна сила.

Ментално упражнение: как мислите могат да се превърнат в преживяване

Невронауката е доказала, че можем да променяме мозъка си, а оттам и пове­дението, нагласите и убежденията си, като мислим различно (с други думи, без да променяме нищо в заобикалящата ни среда). Чрез ментални упражне­ния (повтарящо се въобра­жаемо действие), веригите в мозъка могат да се реорганизират, за да отразяват нашите цели. Можем да направим мислите си толкова реални, че мозъкът да се промени, за да изглежда така, сякаш съби­тието вече е станало физическа реалност. Можем да го променим, така че той да изпревари всички действителни преживявания в нашия вън­шен свят.

Ако успявате да влияете на мозъка си така, че да се променя преди да пре­живеете желано бъдещо събитие, ще създавате подходящи нервни връзки, които ще ви позволяват да хармонизирате поведението и намерението си, преди то да е станало реалност. Чрез вашето повтарящо се ментално уп­ражнение на по-добър начин да мислите, действате и бъдете, вие ще „ин­сталирате“ неврологичния хардуер, необходим за физиологичната ви подго­товка за новото събитие.

Ще постигнете дори нещо повече. Мозъчният хардуер, както го наричам в тази книга, се отнася до мозъчните структури и анатомия – чак до са­мите неврони. Ако постоянно инсталирате, укрепвате и усъвършенствате неврологичния си хардуер, крайният резултат от повторението ще бъде мрежа от неврони – на практика нова софтуерна програма. Също като ком­пютърния софтуер, тази програма (например поведение, нагласа или емо­ционално състояние) сега ще работи автоматично.

Сега вече сте култивирали мозъка да бъде готов за новото преживява­не и умът е на място, за да можете да се справите с предизвикателството.

Всеки път, когато имате някаква мисъл, в мозъ­ка настъпва биохимична реакция – образувате вещество. Както ще научи­те, след това мозъкът изпраща определени химични сигнали към тялото, където те действат като посланици на мисълта. Когато тялото получи тези химични съобщения от мозъка, то веднага се подчинява и задейства реакции в пряка връзка с това, което мисли мозъкът. После тялото незабав­но му изпраща потвърдително послание на мозъка, че сега се чувства точно така, както мисли той.

Цикълът мислене и чувстване

Докато мислите различни мисли, мозъчните вериги реагират в съответни последователности, модели и комбинации, които след това водят до ниво на ума, равнозначно на въпросните мисли. След като тези специфични мре­жи от неврони бъдат активирани, мозъкът произвежда специфични хими­кали с точен подпис, който отговаря на мислите и вие се чувствате по на­чина, по който мислите.

Ето защо, когато имате велики, любящи или радостни мисли, вие произ­веждате химикали, които ви карат да се чувствате велики, любящи или ра­достни. Същото важи, ако имате негативни, страхливи или нетърпеливи мисли. За секунди започвате да се чувствате негативни, разтревожени или нетърпеливи.

Съществува определена синхроничност, която се случва миг след миг между мозъка и тялото. На практика, когато започнем да се чувстваме по начина, по който мислим, тъй като мозъкът поддържа постоянна комуни­кация с тялото, ние започваме и да мислим по начина, по който се чувства­ме. Мозъкът непрекъснато следи как се чувства тялото. Въз основа на хи­мичната обратна връзка, която получава, той генерира още мисли, произ­веждащи химикали в съответствие с начина, по който се чувства тялото. Така първо започваме да се чувстваме така, както мислим, а после – да мислим така, както се чувстваме.

Живейте желаното ново бъдеще в настоящето

Поредният голям въпрос: ако знаете, че като живеете в настоящето и пре­къснете или намалите връзките си с миналото, можете да получите достъп до всички възможности в квантовото поле, щяхте ли да изберете да живее­те в миналото и да продължавате да създавате едно и също бъдеще? Защо да не направите това, което вече имате сила да направите – ментално да про­мените физическото устройство на мозъка и тялото си, за да се промените преди действителното физическо преживяване? Защо да не изберете да жи­веете в бъдеще по свой избор – сега, изпреварвайки времето?

Вместо да бъдете обсебени от някакво травматично или стресиращо съ­битие и да се страхувате, че то ви чака в бъдещето (поради опита ви в ми­налото), позволете да ви завладее ново, желано преживяване. Заживейте в потенциално новото бъдеще сега до такава степен, че тялото ви да запо­чне да приема и да вярва, че преживявате в настоящето приповдигнатите емоции на бъдещата реалност.

Оцеляването: да живееш като „някой“

Повечето хора прегръщат традиционната идея за себе си като „някой“. Но това, което сме в действителност, няма нищо общо с Голямата тройка. Ние сме съзнание, свързано с квантовото поле на разума.

Когато станем този „някой“, този материалистичен физически аз в ре­жим на оцеляване, забравяме кои сме наистина. Откъсваме се и се чувства­ме отделени от универсалното поле на разума. Колкото повече живеем под влияние на стресовите хормони, толкова повече химичният прилив се пре­връща в наша самоличност.

Ако виждаме себе си само като физически същества, ограничаваме себе си до физическите сетива. Колкото повече използваме сетивата си, за да де­финираме реалността, толкова повече им позволяваме те да определят на­шата действителност. 

Пристрастяване към проблемите

Когато стресовата реакция бъде задействана, независимо дали в отговор на реална или измислена заплаха, в организма нахлува каскада от химикали. Тя ни дава силен прилив на енергия и моментално „събужда“ тялото и определе­ни части от мозъка, за да насочи цялото ни внимание към Голямата тройка. Това действа много пристрастяващо, все едно да изпиеш тройно еспресо – възбужда за секунди.

С времето несъзнателно се пристрастяваме към проблемите си, към не­благоприятните обстоятелства или нездравословните взаимоотношения. Държим тези ситуации в живота си, за да подхранваме нашата зависимост от емоциите на оцеляване и да не забравяме, че сме „някой“, който си мислим, че сме. Просто обожаваме прилива на енергия, породена от проблемите!

Създаване на нов ум,
който мисли за нов начин на живот

Втората функция на предния дял на мозъка е да създаде нов ум – да се измък­не от невронните мрежи, създадени от начините, по които мозъкът е реа­гирал години наред, и да му повлияе да изгради нови връзки.

Когато си дадем време и спокойствие да помислим за нов начин на съ­ществуване, предният дял се ангажира в процеса на създаване. Можем да си представяме нови възможности и да си задаваме важни въпроси за това, което наистина искаме, как и кои искаме да бъдем, какво искаме да проме­ним в себе си и в обстоятелствата.

Тъй като предният дял е свързан с всички останали части на мозъка, той може да сканира всички вериги, за да събере съхранените парчета информа­ция под формата на мрежи от знание и опит. След това избира измежду те­зи вериги и ги комбинира по различни начини, за да създаде нов ум. Така той изгражда модел или вътрешна представа, която ние виждаме като картина на планирания резултат. В такъв случай е логично, че колкото повече знания имаме, толкова по-голямо ще бъде разнообразието от мрежи между невро­ните и съответно способността ни да мечтаем за по-сложни модели.

За да предприемете тази стъпка, винаги е добре да навлезете в състоя­ние на почуда, съзерцателност, възможности или размишление, като си за­давате някои важни въпроси. Най-добрият подход са отворените питания, които провокират свободен поток на съзнанието:

• Какво би било да…?
• Кои са по-добрите начини да бъда…?
• Какво щеше да бъде, ако бях този човек и живеех в тази действител­ност?
• На коя историческа личност се възхищавам и на кои негови/нейни ка­чества?

Така естествено формирате нов ум, защото когато отговаряте искрено на тези въпроси, мозъкът ви заработва по нов начин. С менталните упраж­нения на нови начини на съществуване вие започвате да изграждате новите неврологични връзки на новия си ум – и колкото повече го правите, толкова повече ще променяте мозъка и живота си.

Независимо дали искате да бъдете по-богати или по-добри родители, или велики магьосници, ако щете, може би не е лоша идея да изпълните мозъка си със знания в избраната област, така че да разполагате с повече градивни елементи, от които да създадете нов модел на желаната реалност. Всеки път, когато получавате някаква информация, вие добавяте нови синаптични връзки, служещи за суров материал при прекратяването на навика на мо­зъка да реагира по същия начин. Колкото повече учите, толкова повече оръ­жия имате за детронирането на старата си личност.

От издигнато състояние на ума и тялото, с любов, радост, лична сила и признателност, в по-добра и по-кохерентна енергия – така вие виждате в ума си образите на онова, което искате да създадеше в новия си живот ка­то нова личност. Вие извайвате конкретните бъдещи събития, които ис­кате да преживеете, наблюдавайки ги във физическата реалност. Отпусне­те се и започнете да асоциирате свободно, без да анализирате. Картини­те, които виждате в съзнанието си, са вибрационните образци на новата ви съдба. Вие, като квантов наблюдател, управлявате материята, така че да отговори на вашите намерения.

Ще задържате образа на всяко проявление в ума си за няколко секунди, а после ще го изпращате към квантовото поле, за да бъде осъществено от по-висше съзнание.

Подобно на наблюдателя в квантовата физика, който търси електро­на и от вълна на вероятности той се превръща в събитие, наречено час­тица – физическо проявление на материята, – вие правите същото, но в много по-голям мащаб. Вие обаче използвате „свободната си енергия“, за да предизвикате колапс на вълните от вероятност в събитие, наречено но­во преживяване. Вашата енергия сега е преплетена с тази бъдеща действи­телност, която ви принадлежи. Следователно, вие сте преплетени с нея и тя е ваша съдба.

Време е да управлявате материята. Сега, когато се намирате в то­ва издигнато състояние на ума и тялото, какво искате в бъдещия си живот?

Докато разгръщате новия си аз, не забравяйте да навлизате в но­вото състояние на ума и тялото, в което се чувствате неуязвими, силни, абсолютни, вдъхновени и изпълнени с радост. Оставете об­разите да се явяват; наблюдавайте ги със съзнание, което ви прави едно с тези събития или предмети. Обвържете се с бъдещето, сякаш е ваше, без никакви грижи, само с очакване и възторг. Отпуснете се и спокойно се отдайте на свободни асоциации. Почувствайте сила­та на новото усещане за аза. Задържайте ясния образ на всяко про­явление в ума си за няколко секунди, а после го изпращайте към кван­товото поле, за да бъде осъществено от по-висшия ум,… после за­дръжте следващия,… продължавайте,… това е новата ви съдба. Поз­волете си да изживеете бъдещата действителност в настоящия момент, докато не убедите тялото си емоционално да повярва, че събитието се осъществява в момента. Отворете сърцето си и пре­живейте радостта на новия живот, преди още той да се е проявил…

Знайте, че накъдето насочите вниманието си, натам насочвате и енергията си. Енергията, която сте освободили по-рано от тяло­то, е суровината, която можете да използвате, за да създадеше но­вото си бъдеще. Създавайте в състояние на божественост, истин­ско величие и признателност, като благославяте живота с лична­та си енергия. Бъдете квантов наблюдател на бъдещето си. Препле­тете се с новата си реалност. Докато наблюдавате образите на това, което искате да преживеете, с енергията на новата си лич­ност, знайте, че тези картина ще се превърнат във ваша съдба. Се­га вие управлявате материята, така че да отговори на намеренията ви… Когато приключите, просто се отпуснете и знайте, че бъде­щето ще се разгърне по идеален за вас начин.

Откъс от книгата “Разчупете навика да бъдете себе си”, Джо Диспенза