Октомври, 2007
Мило Дневниче,
Пиша ти с много новини. Първо, вече съм студнетка и съм в Търново. Живея в една стара, но много хубава къща в Стария град с най-добрата ми приятелка и братовчед ми. Колегите ми се оказаха най-готините, постоянно се събираме на купони и кафета и вече ги обичам. Толкова е хубаво тук, по-хубаво отколкото очаквах. Но трябва да ти разкажа как стигнах до тук.
Събудих се сутринта за изпита ми по история на 15-ти юли. Облякох най-хубавите си дрехи – една розова блузка и дънкова пола, беше мръсна жега. Тати ми се обади да ми пожелае успех и ме поздрави с песента на EUROPE – The Final Countdawn (“Преди старта”), с която са излизали с отбора по хандбал на мачове, когато е бил треньор. Наистина много яко. Отидохме в Ректората и беше малко преди часа на изпита. Носех и любимата ми малка розова чантичка на Victoria’s Secret, на която пишеше LOVE и ми беше подарък от брат ми от предния път когато беше в Америка. Носех също един шоколад Милка и вода. Бях изправена, изглеждах уверена, а вътрешно се чувствах все едно ще скачам с парашут, но него го нямаше… Седнах в голямата зала на най-предния чин. Все пак, не бях подготвена с пищови или нещо друго, просто нямам все още смелост за това. Може би някой ден… А и нали съм учила? Разчитам на силната си памет и малко късмет. В залата влезе един млад квестор, по мое мнение асистент, беше с тъмна памучна прилепнала тениска, която беше изпотил под мишниците с огромни кръгове. Аз също се топях на най-слънчевия стол се бях облещила, но нямаше как да се преместя. Той подаде листа на по-възрастния квестор и междувременно започна да пише с тебешира по черната дъска. Никога няма да забравя този момент, когато белите букви се нанизваха една по една, една след друга и не вярвах на очите си: А С Е Н Е В Ц И. Истина ли беше? Е, дали имах сделка с Дявола или с Бога – това един господ го знае, но беше самата реалност. В душата ми закапаха мощни капчици мед и аз бях щастлива. Беше такава жега, но аз се чувствах идеално. Писах ли писах. Бях сигурна, че ще е хубава оценка. 5.00. Не е като 6.00, но поставих назад перфекционистичната си девешка същност и все пак се зарадвах. Но! Балът ми недостигна с 3 стотни, за да вляза първото си желание – Право. И така се записах Маркетинг. И както неведнъж досега, и този път съм сигурна, че няма да съжалявам.
Това е за сега. Продължавам със студенстския си живот на макс 🙂
Хайде, до скоро!