Май, 2007
Мило Дневниче,
Скоро завършвам училище. От кога исках да дойде този момент. Не защото не харесвам живота си в Бяла и вкъщи, а защото вече се чувствам готова за големия свят. Колко пъти ходих на гости при брат ми през годините, докато беше студент в Търново и винаги беше супер интересно и хубаво и нямах търпение аз също да стана студентка. Никога не съм се съмнявала къде искам да уча. Е, имах някои колбания какво, но в крайна сметка се подготвям за изпитите по български и история, и ако вляза “Право” ще е супер, но съм си намислила още две желания, които също биха били ок – Психология и Маркетинг.
Вече взехме рокля за бала. Бях сигурна, че не искам да е червена и с обръч, но… Обиколихме много магазини в Тръново, но първата рокля, която измерих… нямаше по-хубава от нея, а беше точно това, което мислех, че няма да ми подхожда – корсет в червено със златни бродирани светя, дълга, с балон във формата на роза… Като от края на 18 век, изляза от някой роман на Джейн Остин. Не исках дори да я измеря, но когато я облякох… сякаш беше създадена за мен. И така вече имам рокля, чанта и обувки. Леля ще ме гримира, а аз ще си направя косата – стандартно както най се харесвам – гладко права, с вафли разбира се и емблематичния ми бретон, който никога не харесвам как стои, но от малка съм с него и това е 🙂
Започнахме да ходим по серенади, получава се много хубаво, всички сме задружни и сякаш сме забравили за всякакви пререкания и различия, които сме имали през годините. Толкова много си обичам съучениците и учителите и ще ми липсват, ще ми липсва и училището, колкото и да намях търпение да завърша. И в същото време очаквам с любопитство новия етап от моя живот. А за сега… една цяла епоха си отива и ще я изпратим подобаващо.
Хайде, до скоро!