Мило Дневниче,
Намирам се в Аликанте, Испания. Сигурно се чудиш или не чак толкова какво правя тук. Сега ще ти разкажа една от най-болезнените и важни теми в моя живот. Помниш, когато в шести клас ти писах как тати замина на работа в Испания на рождения ми ден. Не знам какво беше това съвпадение, но се наложи да е точно на 16 септември 2001. И това е един от моментите, които никога няма да забравя. Беше 6 сутринта, все още тъмно и есенно хладно. Тати влезе в стаята ми, събуди ме, гушна ме за чао. Аз се разсъних и станах да го изпратя. Излязох чак навън до портата и гледката как върви надолу по баира в тъмното, облечен в дънки и вишнево кожено яке, със сака на рамо… и до днес кара сърцето ми да се свие и няколко сълзи избиват от очите ми. И така се случи, че той от тогава не си е идвал, а беше трудно ние като деца да пътуваме, но… ето шест години по-късно съм тук.
Един от най, най, най вълнуващите, емоционални, наситени и незабравими моменти ще остане, когато слязохме от самолета. Вървях, а сърцето ми блъскаше. Щях да видя тати след толкова време, моят герой, човекът, който просто обожавах и боготворях. Най-красивия, забавен, колоритен, жизнерадостен, силен и невероятен тати! Просто не бях на себе си от вълнение и нетърпение и дори не можех да повярвам, че изживявам този момент, че е истина. Видях го отдалеч сред многото хора, които чакаха на “Пристигащи”. Беше облечен в унифрма на “Рено”, където работеше, косата му беше абсолютно същата – дълга, тъмно руса, същия цвят като моя, с веселите си сини очи, усмихнат и нетърпелив като мен. Срещнахме очите си отдалеч и вече бягах. Нищо не може да се сравни с момента, в който се прегърнахме. От мен излизаше някакъв странен плач на облекчение и щастие. Най-накрая! Можех да го пипна, прегърна, да го видя. Мама беше отсрани свидетел на целия този филм и също плачеше от вълнение. Нещо велико е да видиш след толкова време най-любимия си човек на планетата. Представяш ли си какво е? Толкова е космическо, че все едно се случваше с някой друг, не с мен.
А тук е толкова хубаво. Живеем на 5 минути от плажа, а морето е супер яко. Зелено, чисто, приказно. Ходих няколко пъти с тати на работа, кара голям камион и пътувахме до Алкой и още няколко близки градове. Другата седмица излиза отпуска и ще ходим на екскурзия до Мадрид. Вече нямам търпение. Аликанте ми напомня малко на Варна и Търново едновременно. На Варна заради алеята и морето, на Търново заради старинните сгради и стил. Много са различни испанците, но като цяло ми харесва и храната, и атмосферата. Често хапваме паеля, тортиа де пататас, спагети и други интересни неща. Ще изкараме незабравимо, знам го. Това е за сега.
Хайде, до скоро!